Следя с интерес събитията около Wikileaks от няколко дена. Това е статия която изключително добре обрисува проблема и затова реших да я преведа, за да могат българите не говорещи английски да разберат какво точно се случва. Оригиналът може да намерите тук:
http://www.guardian.co.uk/commentisfree/cifamerica/2010/dec/06/western-democracies-must-live-with-leaks?INTCMP=SRCH


 

"Никога не хаби добра криза" беше мотото на отборът на Обама в президентските избори. В този дух, да видим какво можем да научим от правителствените отговори на разкритията на Wikileaks.

Очевидният урок е, че това представлява първата продължителна конфронтация между установеният ред и интернет културата. Имало е престрелки и преди но това е истинското нещо.

И с развитието на ответният правителствен удар - първо с ДОС атаки срещу хостващите Wikileaks компании, след това с компании като Amazon, eBay и PayPal, които изведнъж "откриват" че условията им за ползване не им позволяват да предлагат услуги на Wikileaks, и след това с правителството на САЩ опитващо се да заплашва студенти в Колумбийския Университет да не публикуват ъпдейти за Wikileaks на Facebook - нетолерантността на старият ред изплува от розовата мъгла в която се криеше до тогава. Отговорът беше гневен, координиран и потенциално разбираем, и съдържа важен урок за всеки който го е трижа за демокрацията и за бъдещето на мрежата.

Има деликатна ирония във факта, че сега така наречените либерални демокрации са тези, които вдигат врява да се затвори Wikileaks.

Обмислете примерно, как гледните точки на Администрацията на САЩ се промениха само за една година. На 21ви Януари, Държавният секретар Хилари Клинтън произнесе забележителна реч във Вашингтон за свободата на интернет, която много хора приветстваха и интерпретираха като укор към Китай за предполагаемата тяхна кибератака на Google. "Информацията никога не била толкова свободна както сега" декларира Клинтън. "Дори в авторитарните страни, информационните мрежи помагат на хората да откриват нови факти и правят правителствата по отговорни".

Тя продължи предавайки как по време на визитата си в Китай през Ноември 2009 Барак Обама "защитава правото на хората на свободен достъп до информация, и казва, че колкото по свободно информацията тече, толкова по силно обществото става. Говори за това как достъпът до информация помага на гражданите да държат правителствата си отговорни, генерира нови идеи и окуражава съзидателността."  Имайки предвид това, което знаем сега, тази реч на Хилари Клинтът изглежда като хумористично произведение.

Едно нещо което може би обяснява правителствената истерия относно разкритията е начина по който те показват как политическите елити в западните демокрации са лъгали електората си.

Разкритията показват изключително ясно не само че Щатско-Англо-Европейското приключение в Афганистан е обречено, но по-важно, че Американското, Британското и други НАТО правителства скрито признават това.

Проблемът е, че те не могат да застанат лице в лице с електоратите си - които също така са данъкоплатците финансиращи тази щуротия - и да им го кажат.  Утеклите депеши от Щатският посланик в Афганистан потвърждават ясно че режима Карзай е също толкова некомпетентен и корумпиран като Южно Виетнамският режим в Сайгон беше когато САЩ го издигна в 70те. И също така потвърждават, че САЩ е също толкова пленник на този режим, както беше и във Виетнам. 

Разкритията на Wikileaks показват степента до която САЩ и съюзниците му не виждат реална перспектива да превърнат Афганистан в жизненоспособна държава, камо ли в функционираща демокрация. Те показват,че няма светлина в края на този тунел. Но политическите сили във Вашингтон, Лондон и Брюксел не могат да накарат себе си да го признаят.

Афганистан е в този смисъл блато, същото като което Виетнам беше. Единствените разлики са, че войната сега се води от доброволци и не извършваме масови бомбардировки над цивилни.

Атаката срещу Wikileaks също така трябва да е предупредителен зов за всеки с розови фантазии на коя страна са компаниите предлагащи услугата "еластичен компютърен облак". Това са фирми като Google, Flickr, Facebook, Myspace и Amazon които хостват вашият блог или съхраняват вашата информация на техен сървър някъде в Интернет, или които ви дават възможност да наемете "виртуални" компютри - отново намиращи се някъде в мрежата. Условията за ползване под които те предоставят "безплатни" и платени услуги винаги ще им дават основание да премахнат вашата информация ако е в техен интерес да го направят. Изводът е - не влагай много вяра в "компютърният облак" - един ден ще завали на вашият парад.

Погледнете случая с Amazon, които отрязаха WikiLeaks от техния Еластичен Компютърен Облак в момента в който нещата загрубяха. Изглежда Джо Либерман, щатски сенатор който страда от нелечимо високомерие, е тормозил компанията по случая. По-късно Либерман декларира величественно, че ще "пита Amazon за степента на връзката им с WikiLeaks и какво те и други доставчици на интернет услуги ще направят в бъдеще за да се уверят че техните услуги не се използват за да се разпространява открадната класифицирана информация". Това доведе до Ейми Дейвидсън от New Yorker да пита дали "Либерман мисли че той, или който и да е сенатор може да позвъни в печатницата на New Yorker когато ние подготвяме статия която включва утечени класифицирани материали и да им каже да ни спрат". 

Това което всъщност WikiLeaks показва е степента до която западната демократична система е прогнила. В последното деситилетие политическите и елити показват че са некомпетентни (Ирландия, САЩ и Великобритания с това че не регулираха банките); корумпирани (всички правителства по отношение на търговията с оръжие); или безразсъдно милитаристични (САЩ и Великобритания в Ирак). И все още няма начин да им се потърси сметка по ефективен начин. Вместо да се отчетат те криеха, лъгаха или заплашваха. И когато най-накрая завесата на секретност е вдигната, първата им реакция е да убият вестоносеца.

Както Саймън Дженкинс каза скоро в Гардиън, "Разкриването е мръсно и тества морални и легални граници. Често е безотговорно и обикновенно засрамващо. Но то е всичко което е останало когато законите не правят нищо, политиците са смълчани, адвокатите не говорят и контролът е отровен. Отчетност може да се постигне само с разкриване." Това което чуваме от разгневената бюрокрация на нашите демокрации е предимно кисело пискане на императори, чиито дрехи бяха разкъсани от мрежата. 

Което ни води до значимостта на противопоставянето. Политическите елити на западните демокрации откриха че интернет може да бъде трън в задника не само на авторитарните режими, но и в техният собствен. Смешно е да гледаш как те и техните агенции мачкат по мрежата като полудели, полу-слепи гиганти опитвайки се да смачкат къртицата. Силно притеснително е да гледаш ужасени интернет компании - с изключение на Twitter засега – да се прекланят пред волята им.

Но политиците срещат сега трудна дилема. Старият, "убий къртица" подход няма да сработи. WikiLeaks не разчита само на уеб технологии. Хиляди от копията на тези документи - и може би много други - са навън, разпространени чрез равен-до-равен технологии като BitTorrent. Нашите управници трябва да направят избор: или ще се научат да живеят в открит свят, с всичко което това означава по отношение на поведението им или ще изключат Интернет. Техен избор.